Посетете много различни държави
Червеевите дупки отдавна пленяват въображението на физиците. Част от това очарование е свързано с факта, че червеевите дупки, подобно на концепцията за пътуване във времето, са в съответствие с Общата теория на относителността на Айнщайн. Въпреки тяхната теоретична правдоподобност, учените все още не са намерили свързващото звено за тези концепции в практическата реалност.
Откриването на червееви дупки е проблем, главно защото тези умопомрачителни структури биха били почти неразличими от черните дупки, области от космоса, които са резултат от смърта на звезда, изчерпала горивото си и колапсирала в себе си, откриваеми от учените главно чрез интензивната гравитация те упражняват върху близки обекти в пространството.
Като се прибави към приликата им с черните дупки факта, че все още не сме "видяли наистина" черна дупка (а само влиянието й), и процесът на надеждното откриване на червееви дупки става още по-трудно.
Това обаче може скоро да се промени въз основа на откритията на българския екип, който казва, че е разработил нов нов метод, който може да помогне на учените да разграничат черните дупки от техните хипотетични братовчеди.
В нова статия, публикувана в Physical Review D, екипът, състоящ се от Валентин Делийски, Галин Гюлчев, Петя Недкова и Стойчо Язаджиев, изследва линейната поляризация, произведена от акреционните дискове, въртящите се струпвания на материя, видими около черни дупки и други астрономически обекти които се състоят предимно от газове, плазма или звезден прах.
Според документа на екипа, те са търсили специфични сигнатури в поляризационните свойства на тези образувания, които се надяват да им помогнат да определят разликата между черните дупки и всички предполагаеми кандидати за червееви дупки.
Според доклада на екипа, тяхното проучване разчита на анализ на изображения на предполагаеми региони от космоса, където може да се крият червееви дупки, включващи различни ъгли на наклон, в сравнение с индиректни изображения с помощта на силни гравитационни лещи, и накрая, изображения, показващи поляризирано лъчение, което „достига асимптотично наблюдател през гърлото на червеевата дупка".
След това тези изображения са били сравнени с един от най-простите видове черни дупки, известен като черна дупка на Шварцшилд. За първи път описани от Карл Шварцшилд през 1915 г. малко след като Айнщайн оповестява своята Обща теория на относителността, тези черни дупки се смята, че притежават маса, но нямат електрически заряд или въртене. Въз основа на тези сравнения екипът успява да произведе нов, опростен модел на гърлото на хипотетична червеева дупка, което им позволява да формират прогнози за това как може материята, която го заобикаля, да се държи различно от материята, засмукана в черна дупка.